Божието срещу светското царство: Разликата между смирението и гордостта
Наистина Божието царство е съвсем различно от светското.
В Божието царство:
- Най-издигнатият е слуга на всички.
- Този, който се хвали, се очаква да се хвали само с Господа, а не със себе си и своето.
- Ако човек прави нещо, може единствено да е смирен и да очаква Божията благодат и сила да са на негова страна.
- Когато го направи, може само да отдаде цялата слава пак на Бога, защото нищо не би се случило без Неговата промисъл и план.
Човекът в светското царство е горд със себе си и своето, арогантен, егоцентричен, издигащ силата и способностите си, хвалещ се с постигнатото и възползващ се от него, за да бъде възвеличаван. Той не осъзнава нуждата да прославя Бога или не желае да си дели славата със Създателя.
Човекът, живеещ в Божието царство, е:
- Смирен, благ, добронамерен.
- Насочен към Божията воля и готов да служи.
- Издигащ Бога и Неговата милост.
- Благодарен и приемащ от Бога всичко – добро и зло.
Зрелият Божий човек може да живее, очаквайки само Божието водителство, одобрение и снабдяване, и това да му е напълно достатъчно.
Гордостта и високомерието в плановете
Показателно за светския начин на мислене е високомерието при планирането на бъдещето, без да се отчита Божията воля:
Яков 4:13-17 (РИ ББД): „Слушайте сега, вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим, когато вие не знаете какво ще бъде утре… Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. Но сега се хвалите с високомерие. Всяка такава хвалба е зло.“