Истинският мотив на даването: Любов, а не задължение
Когато даваш на някого заради Божието царство, увери се, че го правиш, не защото си длъжен (по закон), а защото си влюбен в Този, който ти е дал всичко и всичко твое е Негово.
И не е задължително да получиш обратно нещо тук на тази Земя заради даването си, при все че със сигурност ще получаваш някои неща и то в изобилие (заедно с гонения). Защото ако получиш всичко, което заслужаваш още тук, какво ще остане за после… Събираш ли съкровище на Небето или просто влагаш, за да теглиш за себе си тук и сега?
Тоест, очаквай да даваш повече от това, което ще ти се върне, но това никога не бива да те спира, защото не даваш, за да се отчетеш като даващ и „добър християнин“, а защото искаш да го правиш, за да расте Царството.
Точно както искаш да живееш праведно и с любов към хората, защото това е както живеят Божиите синове и дъщери – с вътрешно удовлетворение, без принуда, а с изгарящо желание; така и ти мисли за даването си за Господа и Неговото дело. Независимо дали е пари, твоя собственост, време, таланти, усилия или друго. Хората гледат на лице (и на портмоне), а Бог гледа на сърце.
По това се познава къде почива Божията благодат – по любовта и желанието за даване. И да, Той ще снабди всяка твоя нужда, но нека това не е твоят мотив да даваш!
Примерът на Македонските църкви
„При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си, като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване (Гръцки: Относно благодатта), дано да участвуват и те в служенето на светиите.„ (2 Коринтяни 8:1-4)
