Обяснителният доклад към Истанбулската конвенция: Точка 52 и осиновяване от хомосексуални
Четохте ли обяснителния доклад, защото по него ще се прилага конвенцията? Ако не знаете английски или френски, вероятно не, защото едва вчера излезе (при това неофициално) в сайта vevesti.bg, за който твърдят, че е свързан с ГЕРБ. Но в официалният сайт на Съвета на Европа и в законопроекта за ратификация, внесен в Народното събрание, отсъства на български. Без този документ, много неща могат да останат енигма.
Та, ето ви една интересна точка от обяснителният доклад (още не съм приключил четенето му изцяло) – точка 52. В тази точка 52, която обяснява Член 4 от конвенцията (частта за дискриминация), се казва:
„52. Параграф 3 забранява дискриминацията при изпълнение на Конвенцията от Страните. Този смисъл на дискриминацията е идентичен с този, даден по силата на член 14 от ЕКПЧ. Списъкът на основанията за недискриминация се основава на този в член 14 от ЕКПЧ, както и на списъка, съдържащ се в Протокол № 12 към ЕКПЧ. Заслужава да се отбележи, че Европейският съд по правата на човека прилага член 14 към основания за дискриминация, които не са изрично посочени в тази разпоредба (вж. например, що се отнася до основанието сексуална ориентация, решението Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal, 21 декември 1999 г.).„
Ако човек не задълбае, всичко е наред. Кой обича дискриминацията? Но да видим какво е това решение в Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal, което трябва да се има предвид при прилагане на недискриминация.
Случаят Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal
В случая се разказва за един мъж, който бил женен и имал дъщеря. Майката се развела с мъжа. Мъжът междувременно започнал да живее с друг мъж и поискал от Съда да му бъде поверена родителската отговорност за дъщеря им под претекста, че детето живеело с родителите на майката в нарушение на първоначалната им договореност. Така правата над детето били дадени на бащата.
Но майката обжалвала пред Апелационния съд в Лисабон, защото не искала правата да се дадат на бащата, като обвинила партньора му, че бил насилил сексуално дъщеря им. Апелационният съд върнал правата на майката и бащата завел ново дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с твърдението, че правата му над детето са били отнети само на основата на дискриминация заради хомосексуалността му.
ЕСПЧ заключва, че решението на Апелационният съд е дискриминиращо към бащата заради хомосексуалността му и съответно, че Лисабонският апелационен съд не е имал право да върне детето на майката.
Изводът за България и ЛГБТ правата
Казано по друг начин, чрез Член 4 от Истанбулската конвенция, тъй като трябва да се спазва това решение, ако хора от един пол живеят заедно в някоя европейска страна и дойдат в България да си осиновят дете, нашето законодателство трябва да им го позволи, защото иначе е дискриминация.
Как всичко това помага на жените и дъщерите им срещу насилие, за да бъде в тази конвенция? Никак. Просто прокарва правата на ЛГБТ общностите.
Текст на Истанбулската конвенция:
https://rm.coe.int/168046246f
Обяснителен доклад към конвенцията:
http://vevesti.bg/160184/vevesti-publikuva-palnia-tekst-na-obyasnitelnia-doklad-kam-istanbulskata-konventsia/
Решение на ЕКПЧ по Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal:
http://www.womenslinkworldwide.org/files/gjo_summary_caseSalgueiroDaSilvaMoutavPortugal_en.pdf
