Духовният маратон: Няма победа без тренировка

Наскоро научих за един човек на около 35 години, който никога в живота си не бил спортувал, но една вечер чул по телевизията, че на следващата сутрин в големия град, в който живеел, ще има маратон за спортисти-аматьори със записване в 8:00 ч. Наспал се, а на сутринта станал, отишъл на маратона и прибягал всички над 42 км от раз, при това най-бързо от всички участници, някои от които дългогодишни бегачи и шампиони, и така спечелил първия си златен медал.

Сега повечето ще си кажете: „Да, бе! За тъпи ли ни мислиш, че ни разказваш такива небивалици и очакваш да ти повярваме? На всеки нормален човек му е ясно, че това не може да стане.„

И ще сте прави да си мислите така, но милиони християни всеки ден си мислят, че без да дисциплинират плътта си и без да имат взаимоотношения с Бога, които да развиват постоянно и целенасочено, един ден ще се събудят свръхестествено докоснати от Небето, изпълнени със Святия Дух до степента, която беше върху апостолите, и ще победят в духовния маратон, в който някои са се трудили ежедневно с години.

Всичко започва с едни 100 м, после 200 м, … един километър, а накрая и маратон. Но ако не започнеш със 100 м, не очаквай да пробягаш маратона и да се насладиш и на самия него, и на победата.

„Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.„ (1 Коринтяни 9:24-27)