Отлагането на трудните задачи и замяната им с по-лесни е нормална част от човешката природа. Искаме да вършим това, което доставя най-лесно и най-бързо удоволствие, чрез освобождаване на съответните хормони – допамин, серотонин, ендорфини, а също и окситоцин, когато са включени отношения на работа в екип. Те се отделят при всяка свършена задача. Тялото и умът ни ни награждават със специално задоволство и еуфория.
Точно затова създаването на списък със задачи по тяхната важност, време за изпълнение и конкретни крайни срокове е толкова съществена част от работния процес и не трябва да се пропуска. Разделянето на големите задачи на по-малки също помага. Списъкът ни дава възможност да бъдем по-дисциплинирани и по-последователни, за да се самонаграждаваме емоционално на приемливи интервали. Иначе може да се демотивираме, да прегорим или дългосрочно да се депресираме.
Някои се чудят защо техни колеги успяват да свършат повече за същото време. Имат значение способностите, но не по-малко значение имат дисциплината и фокусът за необходимото време до приключване на конкретната задача.
Приемливо е редуване на по-лесни и по-кратки с по-трудни и по-продължителни задачи, за да има някакви пикове на удовлетворение.
А какво става, когато задачите са толкова много, че не успяваме? Делегираме на други, които могат да ги поемат, а не ги оставяме несвършени. Нека и другите да спечелят малко положителни емоции от свършената работа, за която ние не можем да отделим време… А може би и малко повече пари и слава.
