Единобрачието като изискване за подкрепа и служение (1 Тимотей 5 и 3)
В 1 Тимотей 5:9-14 има един пренебрегван текст за подпомагането в църквата, който казва две много интересни неща за помощите за старите вдовици и брачното състояние на младите вдовици.
Текстът за вдовиците
1 Тимотей 5:9-14: „(За подпомагане) Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, която Е БИЛА НА ЕДИН МЪЖ ЖЕНА, известна по добрите си дела: ако е отхранила чеда, ако е приемала странници, ако е омивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.
А по-младите вдовици не приемай (моя бел. да се обричат на безбрачие), защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение. А при това, те навикват да стоят празни, да ходят от къща на къща, и не само да бъдат празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори. По тая причина, ИСКАМ ПО-МЛАДИТЕ ВДОВИЦИ ДА СЕ ОМЪЖВАТ, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули; защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.“
Двете важни части и единобрачието
Нека да обърнем внимание на тези две важни части на текста – за възрастните и младите вдовици.
- Възрастни вдовици (стих 9): Вдовици, които са били жени на повече от един мъж, не би трябвало да получават никаква материална подкрепа от църквата.
- Млади вдовици (стих 14): Апостол Павел насърчава младите вдовици да се омъжват отново.
Със сигурност знаем, че последващ брак за вдовиците, след първия, втория или n-тия, не е никакъв проблем според библейските текстове, когато мъжът или жената от предишния са починали. Няма никакъв грях. Дори бракът е препоръчителен, ако самите те не желаят да се посветят на безбрачие.
Но изглежда, че старите вдовици, за които става дума в текста по-горе, които са имали повече от един брак, не са имали брак, който е за пример и в полза на другите. Това пък, че са имали само един брак им се отчита като силно положително качество заедно с добрите им дела, отхранените деца, приемането на гости и други служения. Без това единствено качество (само един брак) те не могат да получат никаква материална помощ от църквата си.
Това, че са имали повече от един мъж се приема като нещо силно негативно. Но нали Павел каза на същото място, че не е?! Странно…
Връзката с изискванията към презвитерите (1 Тимотей 3)
Не можем да кажем, че всички вдовици, които са имали повече от един мъж и мъжете им са починали, със сигурност са останали богати и осигурени – няма как винаги да е било така. Тогава, защо е това ограничение?
Единствената логична причина, до която можем да достигнем, е същата, поради която се казва в същото писмо до Тимотей, че епископите трябва да бъдат мъже на една жена и семейството им да е във вярата, т.е. да са пример с живота си, с брака си и със семейството си.
1 Тимотей 3:2, 7: „Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, МЪЖ НА ЕДНА ЖЕНА, самообладан… При това, той трябва ДА СЕ ПОЛЗВА С ДОБРИ ОТЗИВИ И ОТ ВЪНШНИТЕ, за да не падне в укор и в примката на дявола.“
Виждаме, че причината да се очаква от презвитера или епископа да бъдат мъже на една жена (не само многоженци, но да не се женят повторно при жива предишна съпруга), съвпада в огромна степен или изцяло с изискването към вдовиците, които ще се подпомагат, само ако са били жени на един мъж. Става дума за:
- Жени, които не са имали брак, докато първият им съпруг е бил жив;
- И за мъже, които не са имали друг брак, при жива първа жена.
Многоженството в църквата е било напълно неприемливо и лош пример, независимо дали е било едновременно или последователно (докато предишният партньор е все още жив).
Двете причини за изискванията
Ето ги двете причини за тези изисквания:
- Защото само жена, която има един брак и остане вярна на един мъж може да е пример за църквата и за света.
- Защото само мъж, който има един брак и остане верен на една жена може да е пример за църквата и за света.
Ако мъжете и жените в църквата имат по повече от един брак, при жив предишен партньор, те не могат да показват на света какво е да си сол и светлина в спазването на брачния завет, защото тогава църквата не се различава по нищо от света.
А в нито един текст, не се насърчават младите разведени да не остават сами, както младите вдовици, а да сключват брак, нали? Интересно защо.
Може би това ще предизвика полемики, както и други мои размисли, които пиша по темата, но аз не съм писал Библията, а само чета какво е записано вътре. Четете и вие и си мислете!
Ако не харесваш това, което пиша, изследвай! Аз го харесвам и мисля, че трябва да бъде точно така, както съм се изказал, за да бъде църквата сол и светлина.
И, допълнително, колко от църквите практикуват правилото да не подпомагат някого, който е имал повече от един брак (мъж или жена), за да покажат позиция на защита на единобрачието? Как това насърчава или обезсърчава многобрачието?
