Разводът и повторният брак в списъците с грехове: защо не са споменати?
Един от доводите на защитниците на разводите и последващите бракове е, че Бог не ги споменава пряко като смъртни грехове (грехове, заслужаващи вечно отделяне от Бога), когато изброява други грехове в списък. Например, в Матей 15:19-20, Римляни 1:28-32, 2 Тимотей 3:2-5, Откровение 21:8 и Откровение 22:15. Но дали това е така?
Разводът и вторият брак: отделни теми
Важно е да се каже, че двете теми за развода и втория брак често се разглеждат заедно като неразривно и задължително свързани, заедно грешни (или заедно правилни), или като задължително последователно изпълними, което не е така.
Когато четем подробно библейските текстове, можем да стигнем до извода, че двете теми са напълно отделни, макар и да се отнасят до същата област в живота на мъжа и жената – брачния завет.
Напускането от вярващия или невярващия чрез развод в общия случай не е добро (за едната или и за двете страни), но в някои случаи е приемливо и наложително:
- например, поради нежелание на единия партньор да живее с другия,
- поради постоянна изневяра и сексуални грехове,
- или поради насилие над някой от членовете на семейството, което не може да се прекрати по друг начин и т.н.
Изглежда, че разводът на хартия (пред светските власти), когато единият партньор е в бунт против Бога или не желае да живее с другия по някаква причина, според текста на 1 Коринтяни 7:10-11 е приемлив (макар и като крайна мярка) и с това темата за развода се изчерпва – очевидно е, че двама човека, които не искат да живеят заедно могат да се разделят временно или за постоянно и нищо не може да ги спре.
Заветът и повторният брак
Но в същия текст от 1 Коринтяни 7:11 намираме и следното:
„(но ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с /да се върне при/ мъжа си;)“,
а също и:
„Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.„ (1 Кор. 7:39).
И така, грях ли е разводът или непростим грях ли е разводът сам по себе си? И да, и не. Това зависи от мотивите и ситуацията, отношението на страните и т.н. Църквата трябва да прецени и да бъде винаги в защита на невинната страна, ако има ясно изразена такава. Допълнително някой ден и Господ ще отсъди, защото е грях да напуснем партньора си без наистина основателна причина и да не се борим за брака си, а също е грях да не простим на партньора си или да влезем във втори брак, докато той е жив – поне според библейските текстове, които са записани ясно.
Заключение за липсата в списъците
Поради изброените причини не можем да очакваме, че разводът или повторният брак задължително трябва бъдат записани в списъка като грехове, защото:
- Разводът не разрушава завета, дори да е направен на хартия – по правилни или неправилни мотиви – и сам по себе си не е прелюбодейство или задължително с цел прелюбодейство;
- Повторният брак е прелюбодейство, което е записано в посочените списъци с грехове.
Така виждаме, че тезата, че липсата на развода и втория брак в списъците с грехове не е основателна, защото за развода би означавало да се включат всички възможни разводи без значение на причината и последствията (което няма как да стане, понеже разводи/раздели ще се случват поради много причини), а за втория брак да се дублира в списъка с прелюбодейството, което е нелогично. Всъщност точно толкова нелогично би било и да предполагаме, че блудството и прелюбодейството биха били в един и същ списък, ако блудството включва в себе си и прелюбодейството като вид сексуален грях, а те са включени последователно при изброяването на греховете.
