Надпартиен морал: Защо единството е по-важно от политическата принадлежност?

От много време насам наблюдавам постоянно политизиране и нестихващи конфликти по всички теми в обществото – неспирно поляризиране и противопоставяне на всичко, което не идва от „нашите“.

Вече е станало нормално да се мисли, че щом даден закон или промяна не се предлага от конкретен политически субект, значи не бива да се прави. Само че, скъпи приятели, моралът няма политическа принадлежност.

Моралът е универсален, а не партиен

И десни, и леви, и консервативни, и прогресивни, и авторитарни, и либерални – всички могат да се мерят по един аршин: този на абсолютното добро и зло, който ни е даден от Създателя. С него можем да правим преценка по-лесно, стига да не сме лицемери.

Картината не е толкова черно-бяла, колкото ни се иска.

• Личният провал не е запазена марка: Виждал съм десни политици и хора, провалили се в личен план, като родители и по много други начини. Но има и леви политици и хора, които имат смислен и успешен живот, здрави семейства и отглеждат добри деца.
• Прогресът не е само за „прогресивните“: Има консервативни хора, които отхвърлят всякакъв обществен и научен прогрес, насилват членовете на семействата си и се държат с колегите си като с идиоти. Но има и прогресивни хора, които спомагат за развитието на обществото, обичат близките си и са съвестни ръководители.
• Смирението не е само за либералите: Има твърди авторитарни личности, които не приемат чужди идеи. Но има и либерални такива, които винаги са отворени да чуят аргументите на другата страна и да се обединяват за добри каузи. Отговорът на едните е присмех и гордост, а на другите – заинтересованост и смирение.

Преосмисляне на идеологиите

Аз съм десен, консервативен и свободомислещ човек (в рамките на консервативните ми възгледи), но мога да разбера и другите:

• Към левите: Разбирам левите хора, защото искат всички да живеем по-добре. Ние, истинските десни, трябва да им обясним, че материалното благополучие е важно да бъде резултат на справедливост, работа и лично милосърдие, а не на насилие, кражба и преразпределение.
• Към консервативните: Вярвам в консерватизма, в пълната защита на брака само между мъж и жена, семейните ценности и правата на родителите. Ние, истинските консервативни хора, трябва да обясним колко е важно личният живот да е за пример, насилието да е недопустимо, а новите достижения в полза на обществото да не бъдат отхвърляни без основание.
• Към либералните: Вярвам в либерализма, но не в онзи, който кара хората да боготворят извращението и да мразят себеподобните си. Защитавам пълна свобода на личността да живее както намери за добре, докато не нарушава чуждите основни права и не налага модел на поведение, който разрушава обществените конструкции и застрашава бъдещето на държавата ни.

Призив за Единство

Не е случайно, че на сградата на нашия парламент е написано: „Съединението прави силата“. Винаги е по-добре да се обединяваме и да работим за добри каузи, отколкото да увеличаваме противопоставянето и омразата.

Няма ли най-после българският народ да разбере тази истина и това отношение да се предаде навсякъде в обществения и политическия живот?

Това е моята молитва: „Боже, дай на този народ единство във вършене на доброто и единствено в борбата срещу злото!“ Надявам се това да е и вашата молитва, скъпи сънародници.