Куба пое към свободния капиталистически свят и приветства частната собственост и инвестициите на другите страни в икономиката ѝ, включително от САЩ.
Досега всички държави имаха право да търгуват или с Куба, или със САЩ – само с една от двете по избор. САЩ не искаха да подкрепят тоталитаризма и социализма в Куба и отказваха да търгуват с държавите, които подкрепят Фидел Кастро, после брат му Раул Кастро, като негов наследник, и впоследствие, до момента Мигел Диаз-Канел.
2,9 милиона кубинци са избягали в САЩ от „чудесния живот“ в Куба – често в лодки по вода, с риск за живота си. На този етап това е около 15% от населението на страната. Но ВСИЧКИ т.нар. „приятели“ на Куба като Русия, Китай, Индия и т.н. са толкова приятели, че всички са предпочитали през цялото време да търгуват със САЩ и да изоставят островната държава.
За десетилетия пък авторитарният режим в Куба, който „обича“ народа си, не отстъпва и го оставя да страда в мизерия, въпреки че знае как живеят хората във всички развити и свободни държави.
За разлика от Куба, Китай преди десетилетия прие пазарната икономика, движещата сила на капитализма, макар и с държавен контрол и при продължаващ тоталитаризъм. Единствено тази стъпка позволи на Китайската комунистическа партия да не изпусне и изгуби властта си. Но там човешките права продължават да се потъпкват и противници или неудобни на властта да бъдат следени и преследвани, затваряни в затворите и животът на всички да бъде контролиран от властта.
Дългосрочно социализмът и плановата икономика никога и никъде нямат бъдеще. Единствено капитализмът с частна собственост и частно предприемачество може да бъде устойчив и да води до развитие и подобряване на живота на гражданите, независимо дали на някои това им харесва или не.
„Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.“ Ейбрахам Линкълн
