Похарчените мечти: Лицето на хазартната зависимост в България

Похарчените мечти: Лицето на хазартната зависимост в България

Преди два дни бях на каса на известна фирма за касови плащания, за да си свърша работа. Преди мен стоеше изнервен мъж, който броеше петдесетачки в стотици евро и нареждаше на касиерката: „200 на (известна хазартна фирма), 300 на (друга известна хазартна фирма), 200 на (трета хазартна фирма)…“

Спомних си как само преди около седмица пред мен на банкомат едно 15-16 годишно момче с треперещи ръце буташе пари в устройството и се изстреля, още преди да е приключил изцяло процесът. Дори не изчака да си вземе бележката, а на нея видях, че е вкарало пари на друга такава хазартна фирма.

Та, стоя си и чакам на касата. Зад мен дойде друг мъж, на около 35-40 години, който ходеше наляво-надясно изнервено. Започнах да загрявам защо и той е толкова напрегнат. Изглеждаше точно като хазартна абстиненция.

Зависимият пред мен, след като вкара поне стотици евро за хазартни игри, се изнесе толкова бързо, сякаш му се бяха обадили, че детето му е пострадало в катастрофа и трябва да отиде веднага в болницата… А той изглежда просто бързаше да залага внесените пари.

Дойде моят ред. И понеже се наложи да се направи една справка по телефона за дейността, която имах да свърша (системата им не показваше вярно някаква отметка), касиерката ме помоли да изчакам отстрани, за да обслужи изнервения мъж зад мен. Той нетърпеливо крачеше ту наляво, ту надясно, сякаш трябваше да направи планирания си брой крачки за деня, а не беше останало много време и това беше единственият начин… Дойде на касата: „100 евро на (една хазартна фирма), 100 евро на друга хазартна фирма…“ И после и той бегом – да не изпусне шанса си.

Върнах се при касиерката и си свърших работата. Но това беше само кратка извадка от нейния работен ден и какво се случва в България. Докато едни мъже и жени работят, създават, градят, творят, спестяват, помагат, други през същото време харчат своите и на семействата и децата си мечти, или спестеното от родителите и близките им след десетилетия тежък труд. И то, за да се опитат да измамят измамниците. Не могат, но зависимостта, заслепението за бързата печалба и невъзможността да мислят трезво ги бутат към пропастта…

Да, аз си свърших работата. И касиерката си свърши работата. И хазартните фирми са си я свършили, тъй като за една година завъртат вече около 70 млрд. лева (да, 70 000 000 000) през сметките си, докато брутния вътрешен продукт на страната ни е 227 млрд. лева. Само зависимите, които са вече стотици хиляди, не свършват нищо друго, освен да похарчат своите и на семейството си пари, и вероятно да съсипят своя и на близките си животи.

Scroll to Top