Войната в Украйна: Русия загуби битката за умовете

На практика Русия вече изгуби войната. Тя изгуби битката за умовете на хората от тези части на света, които подкрепят мира и благоденствието, а те са по-голямата част от света днес. Дори Русия да спечели физически войната, в което силно се съмнявам, наблюдавайки жертвоготовната отбрана (а от днес и контранастъпление) на украинските сили, тя се злепостави като център на мирна политика и световен трети политически център (заедно със САЩ и Китай) на баланса въобще.

Държавите в ООН гласуваха със 141 „за“ срещу 5 „против“ резолюцията срещу агресията на Русия, като само четири, освен самата Русия, бяха на нейна страна – Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея – страни, зависими от въоръжаване и подпомагане от руската власт, и безспорно свързани с авторитарни режими. 35 страни не взеха страна при гласуването, т.е. гласуваха „въздържал се“, за да запазят възможност за извличане на ползи от ситуацията – по-ниски цени на петрола, газа и други ресурси, а също и поддръжка на съществуващото им вече закупено въоръжение от Русия.

Икономическа и социална Трета световна война

Санкциите към Русия са унищожителни. Може да се каже, че в момента сме вече в някаква форма на Трета световна война, но тя е икономическа и социална, а не с военна сила. Целият свят е зависим от руските ресурси, защото Русия доскоро водеше взаимноизгодна политика на разбирателство, но сега ще се разбере дали светът е готов да жертва удобствата си и икономическите си ползи за определен период от време, за да постигне окончателна победа на свободния свят над диктатурите и тоталитарните режими.

До момента, колкото и някои да искат да не е така, се наблюдават правилни действия от страна на противниците на политиката на Кремъл (а аз съм отявлен противник на ЕС /новата ЕССР/ в много отношения), които със сигурност ще доведат до желания резултат – а той е: принуждаване на Русия да разбере своята силна зависимост от външния свят, право на всяка страна да определя вътрешната и външната си политика и отхвърляне на военната агресия като форма на решаване на конфликти, освен когато са засегнати голям брой граждани и има съгласие в международната общност за външна намеса.

Моята позиция: Неагресия и мир

Знам, че сред приятелите ми има такива, които са русофили, и други, които са русофоби. Аз не съм нито едно от двете. Аз твърдя, че гледам трезво на ситуацията от страната на неагресията, възстановяването на мира възможно най-скоро и премахване на правото на която и да е било държава да се намесва в чужди вътрешни конфликти, освен ако няма решение и изявена решителност от ООН за предпазване на мирното население.

Последиците за Русия

Русия загуби войната. Тези, които харесват „твърдата ръка“ и държат на дългогодишната ни дружба със страните от СССР и конкретно с Русия, ще бъдат на обратната позиция, но това не променя действителността. Русия е изолирана, икономически ограничена и е готова на всичко, за да не се покаже слаба, но вече се показа такава в много отношения – от планирането на войната и излъганите очаквания за поносими санкции до загубите, които търпи и ще продължава да търпи през следващите десетилетия.

Жалкото е, че руският народ ще страда заради тези решения на Путин и неговото обкръжение, което много вероятно ще е същото, което ще сложи край на управлението му. Жалко е и че много хора ще загинат от двете страни заради въжделенията на един човек да възстанови империя, която не може да бъде възстановена, защото светът е много по-различен от този през 90-те години на миналия век.