33 години преход: Свърши ли, или продължава в нас?

Време за четене: 3 минути

Изминаха 33 години от началото на демократичния процес в България. Това е много време. Над 2 милиона и 300 хиляди българи, които живеят днес сред нас, не са били родени, когато се случи промяната на политическата система, а още поне 600 хиляди тогава са били в детска възраст и не са осъзнавали напълно какво се случва. Това са около 3 милиона души, които днес имат друг поглед към света от останалите, които сме живели в онова време и сме осъзнавали до голяма степен сложността на прехода и трудностите, свързани с него. Много от онези, които някога бяха по площадите и барикадите, днес не са между живите. 33 години – това наближава половината от един среден живот.

Къде останаха гневът и реваншизмът?

Преходът свърши. Свърши, още когато всички държавни средства за производство минаха от държавни в частни ръце. Беше ли справедлив преходът? Не. Животът не е справедлив.

Но някои останаха там – назад във времето, със своя гняв, завист, омраза, желание за отмъщение и реваншизъм, и това продължава да ги изяжда отвътре. Нещата няма да се върнат назад, приятели. Трябва да гледаме напред.

Ще кажете: „Но те ни ограбиха и заслужават да получат обратно заслуженото.“ Ще го получат, не се притеснявайте. Всеки ще получи заслуженото си, ако още не го е получил. Ще има един последен Съд и там всеки ще получи според делата си.

Виждате ли, едно цяло поколение можеше да бъде променено към добро, ако не бяхме прегърнали идеите на безбожието и атеистичния хуманизъм като общество. Хората биха били по-любящи, по-простителни, по-подкрепящи и с по-голяма надежда, ако знаеха, че ако те не успеят да осъдят престъпниците, ще има Някой друг, Който ги съди. Така биха оставили горчивината и отмъстителността в сърцата си на Съдията на съдиите и Господаря на господарите.

Но не, българският народ излезе атеистичен и озлобен от прехода. И това не се променя лесно – то ще продължи да бъде в сърцата на онези 5 милиона живи българи оттогава, които носят онзи гняв против Бога и хората. Това ще продължи поколения и ще се предава от родители на деца. Освен ако не се променим.

Кумирите на миналото и бъдещето

Ето какво пише в Библията за омразата към Бога и прехода, през който преминахме:

„Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.“ (Изход 20:4-6)

Времето на комунизма остана кумир (идол) за някои – те продължиха да му се покланят. Други пък създадоха кумир от либералната демокрация.

Не, нито комунизмът, нито капитализмът, нито авторитаризмът, нито демокрацията, могат или трябва да бъдат наши идоли и богове, в които да поставяме упованието си за живота.

Трябва да ни е ясно, че тези написани в Библията думи имат съдбовно значение:

• Народите, които обичат Бога и пазят заповедите Му (не се покланяй на никого като на Бога, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай майка си и баща си, не прелюбодействай, не пожелавай нищо на ближния си) ще бъдат благословени за 1000 поколения напред – ценностите няма лесно да изчезнат.
• Тези, които мразят Бога и заповедите Му, ще носят проклятието на бунта си за 3-4 поколения напред, защото са се отклонили от доброто за народа си.

33 години не са малко. Но ще страдаме още поне 3-4 поколения от изборите, които сме направили в миналото си като народ – да бъдем в бунт срещу Божия закон. А днес, някои ни убеждават, че трябва да продължим напред с новите кумири и ще ни е по-добре.

Не, няма да е по-добре. Може би ще сме по-добре материално заради развитите технологии, които са резултат от нарастващото знание, но няма да ставаме по-добри хора от това.

И Съд ще има. За поклонниците на старите кумири, но и за поклонниците на новите. Съдът ще е поне от времето и поколенията след нас, но и от Съдията, когато напуснем този свят.