Живей, а не просто да съществувай!
Много хора си казват:
„Първо ще си осигуря физическото съществуване – храна, вода, сън, сигурно място за живеене, секс и размножаване, забавления, а после ще мисля за другите неща.“
Лошото е, че мнозина, когато успеят да си осигурят посоченото, след това си казват:
„След като имам всичко за един добър живот, защо ми е да мисля други неща?“
Достигна ли тавана?
Абстрактното мислене и имагинерните представи, които симулират промяната, обикновено се появяват при хората, които отделят време за нещо повече от физическото си съществуване и успех – за мислене отвъд обикновеното.
Това е въпрос на осъзнаване и задълбочаване в смисъла на нещата – техния произход, настоящо състояние и вечна цел, а не гледане само върху повърхността им, която е достатъчна за един средностатистически, необезпокояван живот. Вникването в същността води до промените, които всички толкова силно искаме, а за съжаление толкова рядко инициираме и постигаме.
Къде отидоха мечтите ти?
Един основен проблем на възрастните е загубата на способността им да мечтаят и да фантазират отвъд възможното, според опита им. Това обикновено се случва заради провалите и познаването на средата, заради страх и предразсъдъци при оценяване на възможностите.
Истината обаче е, че никой не знае как една негова мечта може или не може да успее, преди да е опитал. Младите хора нямат такива ограничения – те отиват в мисленето си отвъд познатите възможности.
Ако се ограничаваш в мисленето си, значи вече не си млад човек по ум.
Не съществувай! Живей!
Мечтайте, опитвайте, побеждавайте!
Мислете повече от това, което сте постигнали, и повече от само себе си и удобството си! Може да е нещо малко, но си го представете, поставете си го за цел и го направете!
Така ще знаете, че поне не сте пропуснали шанса да постигнете това, което е било призванието ви от самото начало, от раждането на тази земя.
Докато сме живи, трябва да правим добро! Ново добро. Още добро.
