Не съм нормален: Защо не обичам първия учебен ден

Аз не съм нормален. Не обичам първия учебен ден.

• Не се радвам, че от този ден нататък децата ще трябва да са отделени през по-голямата част от деня от семейството си и ще се виждат с мама и тате само за час-два след работа, когато родителите ще са заети да готвят, вършат нещо в домакинството или гледат важната телевизия или профила си в социалната мрежа.
• Не харесвам как ежедневно главите на малчуганите ще се пълнят, освен със знания, с множество грозни сцени, вербално и реално насилие и простотиите на съучениците им.
• Не приемам за добра и духовната среда на гордост (кой има по-хубави дрехи, телефон, последната яка игра…), идолопоклонство (на певци, спортисти, модели…), блудство (търсене на гаджета и връзки, влюбвания и разлюбвания, опипвания на момичета и флиртуване с най-готните момчета…).
• Не съм въодушевен от госпожите/другарки учителки, които искат да изпъкнат с новия си тоалет и да докажат колко са по-свестни от другите, защото е важно да нямаш проблеми с родителите. Не харесвам как определят децата като лоши, защото сигурно наистина са такива, но често не са виновни за това, понеже родителите им са избягали от отговорността си за тях.
• Не ми е приятно да гледам как родители се опитват да се докопат до класния, за да си поговорят с него и да придобият благоволението му, и така да се застраховат, че ако нещо лошо стане в клас, галеничето им ще получи специално отношение, а не като към другите „по-лошите деца“.
• Мразя това, че християните са готови да дават огромни суми пари за нов дом (платен 2 пъти с ипотека към банка), нова кола, ежегодна почивка (или дори няколко) и за какво ли още не, но нямат желание да платят за изграждане и поддържане на християнско училище за детето си, както са правили българите някога, или пък да го образоват у дома си.

Не съм нормален. И не искам да съм.

Ако приема тези неща за нормални, вече ще съм мъртъв за истинската стойност на образованието: да възпитава любов към Бога и хората; да изгражда характер и да учи на реалните неща от живота, когато детето ходи с Бога, а не без Него; да преподава емпирична наука, а не нечии интерпретации на света.

Осъзнавам, че уважавам работата на учителите, когато я вършат както трябва, защото за да са успешни в нея, те трябва да се борят постоянно със закостенялата среда, ненавист от колеги и безумни правила. Но съм намразил този ден не заради учителите и децата, а заради родителите, чиито наследници някой ден ще оставят Бога и ще отидат обратно в света, защото са били предадени изцяло на грижата на организираната светска система, която учи… светщина. А накрая мама и тате ще се питат „Къде сбъркахме?„

Не съм нормален. И приемам това за нормално, въпреки че ми създава конфликти и врагове, когато споделям позицията си.