Религиозното обучение в училище: Нашият избор да не чакаме държавата
Във връзка с популярната напоследък тема за религиозното обучение в училищата, аз и моето семейство решихме този въпрос много отдавна. Не чакахме държавата или църквата да ни го решат.
Домашното обучение като съзнателен избор
Когато синът ни (който днес е на 28 години) беше малък, решихме от първи клас да стане домашен ученик (Homeschooling). Нашето решение беше силно повлияно от статистиката, според която над 90% от децата на вярващи родители, които учат в светско училище, не запазват вярата си. Смятахме, че основната причина е негативното влияние на средата и подтикването към грях – „лошите другари покваряват добрите нрави.“
- Нашето разпределение на ролите: Докато аз осигурявах основно финансите, работейки през деня, съпругата ми пое голяма част от обучението му по науки и религия до 7-ми клас.
- Когато посещавахме църква, синът ни ходеше на неделно училище.
Преход към самостоятелност и вяра без принуда
Дори когато синът ни, Михаил, стана тийнейджър и на няколко пъти заяви, че не му се ходи на църква, ние никога не сме го насилвали – оставихме го да прави каквото иска. Междувременно той ходеше на уроци по английски, математика и народни танци.
След като завърши българския учебен материал до 7-ми клас (по програмата на „Просвета“), той вече беше изградил навик да учи и да се справя сам. Тогава той започна да учи дистанционно:
- Първоначален период (7-8 клас): Две години учи по неакредитирана програма (без официални оценки) в американско християнско училище (Abeka Homeschool). Учебниците и видеоуроците (струващи около $1000 годишно с доставката) доставяхме от САЩ. Всеки семестър, освен стандартните научни предмети, имаше и християнски, фокусирани върху изучаване на Библията част по част (Животът на Христос, Деяния на апостолите и др.). Аз му помагах с ученето на всичко на английски.
- Гимназиален етап (9-12 клас): Премина към акредитирана програма. Вече знаеше езика отлично и се справяше самостоятелно, получавайки само минимална подкрепа от нас. Оценките му се пишеха и изпращаха в училището в САЩ.
Така той събра нужните кредити и се дипломира със средно образование. Дипломата му беше легализирана в България. Днес той работи и в крайна сметка пое бизнеса от мен.
През всичките тези години той учеше християнска вяра и религия, не защото го чувстваше като задължение, а като част от неговото отношение на почит и поклонение пред Бога. Сам изследваше информация, четеше научни материали, за да развива апологетиката си, и се увличаше по астрономия и биология. Днес той продължава да е вярващ млад мъж.
Заключение: Вярата е личен избор и приоритет
Общо взето, моята идея е, че училището и църквата няма да направят детето ви християнин. Всеки има да извърви своя път на самоосъзнаване и искрено приемане на вярата. Ученето на клишета не помага значително.
Ако родителите искат да образоват децата си в религията си, дори да няма държавно установен предмет, те винаги могат да го направят сами, ако за тях това е приоритет. „Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание.“
И нека не забравяме, че дяволът е този, който познава Библията по-добре от всеки християнин, но това не му помага по никакъв начин…
