Светият Дух отдавна е прескочил стените, които християнските деноминации издигат пред Божията благодат и сила.
Нищо никога не е могло да спре спасението на човека, дори искреното му покаяние да е било в последния му час, на самотен остров, в катастрофирала кола, в горяща къща или другаде, където няма свещеници или пастори, водно или духовно кръщение, или каквато и да било църковна йерархия и ритуали.
Връзката между Бога и човека няма нужда от други посредници, освен от Божия син, който даде живота си за всеки от нас.
В коя деноминация беше разбойникът на кръста, когато се покая и потърси Божията спасителна благодат? В коя деноминация се кръсти етиопецът по пътя си, когато се връщаше от Йерусалим, и в кой храм? Каза ли три пъти това или онова? Бяха ли кръстени и поучавани правилно във всичко християните, които апостол Павел намери на остров Малта, където беше изхвърлен от корабокрушение?
Забравил ли е Бог някой от православните мъченици, дали живота си за вярата си през вековете, и верните свещеници, водили българския народ по времето на Османската империя? Пренебрегнал ли е Той спасителния вик и смирението на първите католически мисионери, отишли да носят Евангелието за нашия Господ до краищата на света, но попаднали при човекояди и агресивни племена? Или пък не е видял религиозния им плам да създадат величествени катедрали и изкуство за поклонение пред Него? Закрил ли е Бог лицето си и запушил ли е ушите си за протестантите, които са умрели в лагерите на социалистическите режими или и днес умират в затворите в Китай, Северна Корея или в ислямски държави, но държат на вярата си докрай?
Казвам ти днес, че следвайки Христос и живеейки за Него, ти вече си приел с вяра изкуплението си и си на пътя към окончателното си спасение за вечен живот.
Но никой от нас не заслужава спасението си заради делата си и мястото си в църковната йерархия, а заради мястото си в сърцето на Бога.
А ти, приятелю, братко или сестро, който смяташ, че си единственият праведен на света, следващ истинската вяра, си спомни за онзи себеправеден фарисей в храма в евангелската притча, който се имаше за чист, свят и достоен, но си отиде отхвърлен от Бога. Спомни си и за думите на Господ, който заявява в Последния съд на някои, вършили много и може би на правилното място, че никога не ги е познавал.
Истинските поклонници се кланят с дух и истина пред Бога, а не с форми и традиции. Личният път на Христовия ученик винаги е свързан с местната църква и нейната деноминация, защото там той открива Божията любов, може да бъде научен и да служи на другите. Затова принадлежността към местна църква е изключително важна. Но ограничаването на вярващия в рамките на деноминацията води до силно разделение и противопоставяне, а не до възможност за искрена любов към братята и сестрите – такава, с която да познаят всички, че сме Негови ученици…
