За“ или „против“ съм религията в училище?
Аз съм „за“ всяко нещо, което родителите сами избират и решават за децата си, когато то не е престъпление, защото уважавам правата на родителите спрямо децата им. Институцията на брака (и семейството) е създадена преди държавата и нейното вътрешно право стои над правото на обществените институции да налагат своите ценности и порядки отвън на родителите и децата. Децата са част от семейството и родителите имат неотменимо естествено право да ги отглеждат и възпитават както намерят за добре, дори на другите това да не им харесва.
Така пише и в българската Конституция: „Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“ Да го кажем с прости думи: „Ти ли ще ми казваш как да гледам децата си? Кой си ти, че да ми казваш?“
Против налагането и принудата
Аз съм „против“ всяко нещо, което някой иска да налага върху чуждите деца, сякаш са негови и може да взема решения за тях. Всяко отнемане на правата на родителите на чужди деца е насилие срещу самите родители и срещу децата им.
Против съм децата на християни да трябва да учат атеистична*, мюсюлманска, юдейска, будистка и т.н. религии, но съм против и другите деца да учат християнската религия и традиции насила, като задължителен предмет за всички.
Ако родителите искат децата им да учат вероучение в училище и има кой да го преподава, както те искат, нека техните деца да имат такъв задължителен предмет. Ако не искат, значи не трябва да имат. Всичко ще е наред и правата на всички ще бъдат спазени. Не знам как по друг начин да обясня на много хора, че, както е казал народът, „насила хубост не става“, а също и че с такъв подход за задължителност за всички някои „вместо да изпишат вежди, ще извадят очи“.
Иначе задължителен предмет „Религия – … съответното вероизповедание …“ не е никакъв проблем, щом родителите го искат само за своите си деца. Все пак те плащат данъци и имат родителски права – затова и трябва да могат да решат какво да учат децата им, а не някой друг.**
Най-добрият начин
Вследствие на всичко изписано по-горе, като мое мнение смятам, че най-добрият начин е за децата на християните да има истински общообразователни християнски училища или децата да се образоват чрез кооперативно обучение или като домашни ученици (семейно образование).
Само тогава родителите ще имат пълен контрол над избора на учебна програма и ще са спокойни, че няма някой да преподава на децата им нещо, което те не искат, или по начин, по който те не искат.
Да използвам още една поговорка: „И вълкът сит, и агнето цяло.“
Бележка:
* Включвам атеизма сред религиите, защото той е религия, понеже се основава на вяра и лично убеждение, а не на обективните факти. Атеизмът е вярата в способността на материята и физическите закони (природата) да творят и да се променят сами в някаква полезна посока, като създават информация и ред във изцяло материалното безредие (ентропия в затворената система). Атеизмът е убеждението, че материята е самодостатъчна и вечен безличен господар, който е сътворил всичко и ще унищожи всичко, без нужда от външна намеса. От друга страна, при атеизма хората са „Господ“ сами на себе си и на всичко свое, докато то не бъде унищожено или изгубено. Те вярват, че не отговарят пред никого освен пред себе си и своя относителен морал, който може да е различен за всеки човек. Човекът обаче не притежава дори 1% от цялото знание за и във Вселената или извън нея и затова никой не може да бъде истински атеист без да е предубеден, защото не знае дали Бог не може да бъде разкрит в останалите 99%+ от знанието, което все още нямаме. Да се твърди, че със сигурност няма Бог, е поне толкова основано на вяра, колкото и да се твърди, че има Бог, като за второто бих казал, че има много повече доказателства и причини да бъде прието, но това е една отделна огромна тема…
** Ако в Конституцията ни пишеше, че сме теократична държава, в която господар е сам Господ Бог, чрез Неговия закон, във всички сфери на живота и всеки можеше да избира дали да живее в тази страна или не при такива условия, тогава ситуацията щеше да е съвсем различна. Но държавата ни е светска, а не теократична.
